Бонго!

Има седем африкански спираловидни антилопи от род Tragelaphus. Добавяме Обикновения и Гигантския Еланд за общо девет; много по-големите еланди са от род Taurotragus. Бонгото е вид Teurycerus и носи името си от езика Келе в Габон. С тегло над 800 паунда, това е най-голямата антилопа след еланда. Това е едно от най-цветните животни в света, вариращо от почти махагоново до ярко оранжево, с 10 до 15 ярки бели странични ивици и изпъкнал бял шеврон на носа. Рогата са дебели и леко спираловидни, често с полирани върхове от слонова кост.
Потайното бонго е голямата награда на африканската гора. Той е изключително неуловим, но доста често срещан в голяма част от своя ареал. Има три отделни бонго популации. Източното или Кенийско Бонго е ограничено до по-високите възвишения на планината Кения и Aberdares. Малко по-малко и по-оранжево, Западното Бонго се среща в югозападен Судан и продължава през двете Конго, южната част на Ц.А.Р., Камерун, и Габон. Северозападно от Габон, гората прекъсва при Dahomey Gap – както и бонгото. На запад гората и бонгото започват отново в Гана. Въпреки че са оскъдни и по-малки в Западна Африка, бонго се срещат от Гана на запад до Гвинея.
Бонго са с лиценз в Либерия, но не са били отпускани скоро. Източното бонго не е било ловувано след затварянето на Кения, така че най-добрите възможности днес са Камерун, Ц.А.Р и Република Конго (Бразавил).

Модерен лов на Бонго

Бонго сафаритата са легендарни с това, че са трудни, физически предизвикателни и в много случаи неуспешни. Днес повечето ловове на бонго се извършват в дива и труднодостъпна гора. Гората е с тропически климат – горещ, задушаващ и влажен. Изисква се постоянно провиране през лианите и дивите лози. Водачите-пигмеи са не по-високи от пет фута и придвижването им е по-лесно, вървейки бавно в сенчестата гора. Въпреки че, доставките и логистиката са кошмарни, лагерите обикновено са доста добри. Това не е районът на петзвездните хижи, но организаторите вършат страхотна работа.
Ловът на бонго е труден, но дълбоко успешен. Има три варианта: проследяване, проследяване с кучета и чакане на солищата изградени в хранилки. Някои хора казват, че „чистият“ метод е проследяване без кучета. По-трудно е, но големият проблем е, че най-доброто, на което можете да се надявате е да следвате следи и да стреляте по парче червена козина. Почти няма възможност да се видят рогата, за да се направи правилна преценка.
След това добавете пигмеите и техните кучета. В гората няма диви кучета, така че реакцията на бонго към кучетата е непоследователна. Следвате следите на антилопата и когато пигмеите усетят, че са близо, пускат кучетата. Някои бонго игнорират кучетата и си тръгват. Други нападат веднага. Желаният резултат е бонго да спре, за да се бие с кучетата, което позволява на ловците да се приближат за оглед. Този метод не е толкова „спортен“ като чистото проследяване, но мисля, че е по-етичен, защото ви позволява да видите рогата и да вземете правилно решение.
Ловът на солищата може да бъде продуктивен, но изисква много търпение, понякога в продължение на дни и нощи. Това е добър вариант за ловци, които нямат мобилност за проследяване и често се използва в сухия сезон.